Освобождаването на Антон Славчев като временен шеф на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) стана огледало на политиката ПП-ДБ.
Лъсна цялата им смешна и тъжна оплетеност и безпомощност. Пате в кълчища, което само се омотало в в глупостта си, и затъва яко с всяко свое действие.
ПП-ДБ внесе това предложение и веднага започна стрелбата.
Защо Лена Бориславова е пътувала за обяд с тогавашния премиер Кирил Петков в Солун с правителствен самолет? Защо Николай Денков е станал академик докато е бил министър на образованието?
Не е ли това сега опит да отстраниш този, който те разследва, за да попречиш на разследването?
На всичко отгоре бяха заподозрени от ДПС и ГЕРБ в двойна игра – че искат хем да отстранят Славчев от комисиите, хем да го пратят в Софийска градска прокуратура (СГП), където да бъде техен верен човек.
Дори съюзниците в случая от „Възраждане“, с които заедно внесоха предложението, както и ИТН, ги обвиниха в лицемерие и двуличие.
А Росен Желязков им обясни, че Славчев не може да бъде освободен по този закон, тъй като не е избран по него. И за да бъде сменен, трябва да бъде избран нов състав на КПК и да има омбудсман, който да представи своя кандидат.
И ето резултатът в крайна сметка – тръгваш да махаш един шеф, който всъщност те е прикривал. После искаш да скриеш този шеф някъде и да го рекетираш че си го спасил.
По пътя към искането те изоставят и тези, които те подкрепят, защото прозират двойната ти игра.
Междувременно се оказва, че не познаваш законите. И накрая логично Славчев си остана на поста. Като преди това беше обилно оплют и охулен и от свои, и от чужди.
И за какво беше цялата тази излагация? За един Бойко Рашков ли? За още по-голяма? Стана като по Вонегът – освобождаването на Антон Славчев, фарс или никога повече суета.
Обадете се на телефон 313.
