Осемте партии, които влизат в 51-вото Народно събрание, имат по-висока подкрепа в сравнение с предходните избори, които се проведоха на 9 юни заедно с вота за евродепутати. Единствената партия, която отчита спад в подкрепата си, е „Величие“. Това ѝ коства мястото в парламента. Опцията „Не подкрепям никого“ също е нарастнала като брой абсолютни гласове спрямо предходния предсрочен парламентарен вот. Това показват данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) при 100% обработени протоколи от секционните избирателни комисии (СИК).
До известна степен ръстът в абсолютния брой гласове на тези избори се дължи и на по-високата избирателна активност. Близо 39% са гласувалите на 27 октомври, сочат данните на ЦИК. Това е с над 4% повече, отколкото на последните предсрочни парламентарни избори през юни, когато активността беше 34,41%.
Безспорно най-интересен е резултатът на двете ДПС-та. За ДПС-Ново начало в неделя са гласували 281 366 души (11,548%), което го прави четвърта политическа сила в 51-вия парламент. „Алианс за права и свободи“ пък е получило доверието на 182 263 (7,481%) гласоподаватели. Така партията на Ахмед Доган зае шеста позиция. На изборите на 9 юни единното ДПС имаше 366 310 (17.06%) гласа. Тогава Движението за права и свободи беше втора политическа сила с 47 мандата в парламента. След разцеплението обаче тя стана четвъртата по големина парламентарна група с 22-ма народни представители.
Сумарно двете ДПС-та са получили 463 629 гласа, което надхвърля с близо над 100 000 гласовете, които са получили, когато са били обединени на вота през юни. Това е най-високият изборен резултат на партията от десет години насам, като скокът се дължи основно на гласовете за Делян Пеевски. Неговото ДПС си осигури подкрепа в повечето области на страната, а ДПС на Доган спечели Турция.
Победителят на изборите ГЕРБ-СДС си е върнал доверието на малко над 110 000 избиратели. Според данните на ЦИК на 27 октомври за партията на Бойко Борисов са гласували 642 931 човека или 26,388%. На 9 юни ГЕРБ-СДС отново беше първа политическа сила, избрана от 530 658 (24,71%) гласоподаватели.
Коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ също си върна голям процент от електората. На предходните избори обединението загуби около 300 хиляди гласа заради т.нар. „сглобка“ с ГЕРБ. По време на тази предизборна кампания те се заканиха да си върнат доверието на поне 100 хиляди избиратели. Така за ПП-ДБ на 27 октомври гласуваха 346 063 души или 14,203%, което е с 38 214 гласа повече в сравнение с вота през юни, когато за тях гласуваха 307 849 (14,33%) избиратели. С тази подкрепа коалицията е втора политическа сила за разлика от предходния предсроченб парламентарен вот, когато гласоподавателите я подредиха на трето място.
Партията на Слави Трифонов също бележи ръст. През юни „Има такъв народ“ събра 128 007 гласа (5,96%), а сега те са с над 36 хиляди повече – общо 164 922 (6,779%).
Резултатите показват още, че 29 хиляди избиратели повече са гласували доверие на проруската партия „Възраждане“. Това е около 9% увеличение за партията на Костадин Котадинов, която на 27 октомври е получила 325 468 (13.358%) гласа, а на 9 юни- 295 915 (13.78%).
На седмите предсрочни парламентарни избори БСП също се яви в различна конфигурация и за първи път от началото на изборната въртележка, която започна през пролетта на 2021 г., партията увеличава гласоподавателите си, като печели 30 хиляди гласа повече. Този път БСП се яви в по-широка лява коалиция. В нея влязоха и партии, които участваха на предходните избори в други формати, включително „Левицата“. Така БСП – Обединена левица е пета полиитическа сила със 184 403 (7,568%) гласа. На изборите на 9 юни БСП за България получи 7,06% подкрепа (151 560 гласа).
Партията на бившия депутат от ИТН и ПП Радостин Василев – „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) взе 47 хиляди гласа повече, отколкото през юни. Това му даде възможност да прескочи изборната бариера и да бъде най-малката партия в 51-вия парламент. На 27 октомври за МЕЧ са гласували 111 946 избиратели или (4,595%), а на 9 юни – 63 992 (2,98%).
Радостин Василев вече поиска коалиция от четири партии и 122-ма депутати. Евентуално правителство на ПП-ДБ, „Възраждане“, ИТН и МЕЧ той определи като „пожеланата представа на българските граждани“. Той също така бяви, че МЕЧ ще поиска да ръководи вътрешното министерство.
Лидерът на най-малката партия в 51-вото НС беше депутат от ИТН и министър на младежта и спорта в кабинета „Петков“. След гласуване вота на недоверие, който беше подкрепен от ИТН, Василев подкрепи правителството на Кирил Петков и напусна партията на Слави Трифонов. Тогава той стана част от „Продължаваме промяната“, а по-късно и от коалицията ПП-ДБ. След като обединението започна да управлява с ГЕРБ в т.нар. „сглобка“, Василев напусна ПП-ДБ и стана независим депутат, като обвини коалицията в предателство. Тогава Василев разпространи запис от заседание на Националния съвет на ПП, в който се чува как лидерите на партията Кирил Петков и Асен Василев обсъждат смяната на кадри в държавни служби, които са одобрени от посолства на други страни и как ще „изперат“ Борисов.
Кой е лидерът на МЕЧ – новата партия в парламента
За разлика от всички останали партии „Величие“ отчете спад в подкрепата си. Това ѝ коства мястото в парламента. Около 20 гласа не достигат на партията на Ивелин Михайлов да влезе в 51-ото Народно събрание, изчисли екипът на OFFNews. Една хилядна се равнява на около 24 гласа според вчерашната избирателна активност. „Величие“ е събрало точно 3,999% подкрепа, показват данните на „Информационно обслужване“.
Важно е да се уточни, че тепърва предстои да се направи сравнение между информацията на ЦИК и записаните в протоколите на РИК от вота в СИК резултати. Възможно е да има несъответствия между първоначалните данни на ЦИК и въведените от РИК протоколи. На всеки един от тях ще бъде направена отделна проверка днес.
„Величие“ беше изненадата на вота две в едно през юни. Нито едно социологическо проучване не предвиди влизането ѝ в 50-ия парламент, но партията на Ивелин Михайлов получи 4,65% подкрепа.
Близо 19 хиляди избиратели повече са отбелязали „Не подкрепям никого“. В неделя 82 618 избиратели са решили да гласуват с опцията „Не подкрепям никого“ за разлика от юни, когато 63 913 души са избрали да не подкрепят нито една партия. Така по-високата избирателна активност повиши и протестния вот.
